Katia Vavova (Mount Holyoke College)
Moral Responsibility without Blame
|
Abstract: According to a dominant, common, and natural view, if you’re morally responsible for some bad act, then you’re blameworthy for it. I think this view is mistaken and leads us to misunderstand our agency and mistreat one another. I argue for an alternative on which we can be morally responsible and yet not blameworthy.
|
Boris Grozdanoff (Bulgarian Academy of Science)
Fregean Meaning and Probabilistic Truth in LLMs
|
Abstract: Frege's theory of sense and reference revolutionized semantics by distinguishing between a term's sense and its reference. Despite its foundational significance, Frege's theory faces competition from several influential rivals, including Russell’s descriptive theory, Wittgensteinian use theories, and Kripke's causal-historical account of reference. I observe that current Large Language Models (LLMs) offer new insights into Fregean semantics through computationally realized semantic patterns. In LLMs, sense corresponds implicitly to high-dimensional embeddings capturing statistical relationships among words in varying linguistic contexts. Reference in LLMs, arguably, arises as implicit stable clusters in these embeddings, signifying consistent associations with the same conceptual object. The notion of truth in LLMs diverges from traditional Fregean truth; instead, truth emerges probabilistically as statistical confidence at the output and unresolved philosophical challenges continue to persist. While LLMs can effectively model sense-meaning, they lack clear reference-fixing mechanisms and direct causal-historical grounding thus undermining the hypothesis that probabilistic associations do truly capture Fregean or other references. In this talk I explore the interplay between Fregean semantics and probabilistic truth generation in LLMs and I will stress on both potentials and limitations of LLMs to arrive at a successful artificial Fregean style semantics.
|
Наталия Тотева (докторант към катедра "Философия" на СУ "Св. Климент Охридски")
Дълбоката мозъчна стимулация (ДМС) и идентичността във времето
Дата: 26.11.2024
|
Резюме: В доклада се разглежда въздействието на дълбоката мозъчна стимулация (ДМС) върху идентичността във времето. Твърди се, че в определени случаи ДМС нарушава психологическата непрекъснатост, и съответно, диахронната идентичност (Klaming & Haselager, 2013). Дали това прекъсване е налице, зависи от теорията за личностната идентичност, която предпоставяме. Ако приемем анимализма или опростена версия на мозъчния критерий (the brain view), то личностната идентичност във времето се запазва, независимо от страничните ефекти при ДМС. Дълбоката мозъчна стимулация се използва за лечението на симптоми на двигателни нарушения (като болест на Паркинсон, дистония), като се прилага и при някои психични заболявания (например, обсесивно-компулсивно разстройство) (Krauss et al., 2021). ДМС е обещаващо средство за лечение и на други неврологични и психични разстройства, от които болестта на Алцхаймер, синдромът на Турет и шизофренията. За осъществяването на лечението се имплантират дълги електроди в мозъчните ядра. Симптомите се овладяват чрез електрически импуси. В тялото на пациента се имплантира и т. нар. „мозъчен пейсмейкър“, който се управлява от външно устройство. То може да бъде включвано и изключвано (Decker & Fleischer, 2008).
Лечението с ДМС може да има и странични ефекти, като депресия, мания, дисоциация, хиперсексуално поведение и промени в личността (Klaming & Haselager, 2013; Roskies, 2024). Тези последици провокират важни въпроси, свързани със способността на пациента да даде съгласието си, както и с неговата морална и правна отговорност. Конкретни случаи на пациенти, които получават странични ефекти от ДМС, включват: пациент, който трябва или да бъде кататоничен, поради напреднал статий на болестта на Паркинсон, или да проявява маниакално поведение, което е страничен ефект от ДМС (като симптомите на кататония се овладяват), както и пациент, който изпада в дисоциативно състояние. Симптомите на втория пациент изчезват, когато амплитудата на ДМС е понижена. Той няма спомени за преживяването (Klaming & Haselager, 2013). Докладвани са и други случаи, които предполагат нарушаване на психологическата непрекъснатост. Целта на доклада е да бъде направен анализ на твърдението, че ДМС нарушава психологическата непрекъснатост, и на отделното твърдение, че ДМС нарушава идентичността във времето. Този анализ ще се състои от: 1) разграничаване между понятията за личност, личностна идентичност и идентичност във времето и 2) определяне на критерий за запазването на идентичността във времето, който е най-подходящ за контекста на лечението с невронни импланти. |
|
|
Audrey Vanhaudenhuyse
(University Hospital of Liege and Sensation & Perception Research Group - GIGA)
Can we integrate non-ordinary states of consciousness in the clinical care of patients?
На 29.03.2024, от 18 часа, Българското общество по аналитична философия (БОАФ) организира открита лекция с участието на доц. д-р Одри Ванхауденхойзе, която ще се проведе в зала I на Ректората на СУ "Св. Климент Охридски".
Abstract
In our presentation, we will discuss behavioral, neuroimaging and electrophysiological studies conducted at the University Hospital and University of Liège (Belgium) on hypnosis and other non-ordinary states of consciousness as a tool, for example, to modulate brain responses to pain perception. In parallel to these neuroimaging researches, we currently develop clinical studies and show benefits of approaches based on non-ordinary states of consciousness such as hypnosis in chronic health problems. We showed, among other results that hypnosis combined with self-care learning is associated with patients' evolution (suffering from chronic pain or a cancer) of coping strategies from passive to active, allowing them to reduce pain perception, emotional distress and fatigue, and improve their global impression of treatment effectiveness.
In our presentation, we will discuss behavioral, neuroimaging and electrophysiological studies conducted at the University Hospital and University of Liège (Belgium) on hypnosis and other non-ordinary states of consciousness as a tool, for example, to modulate brain responses to pain perception. In parallel to these neuroimaging researches, we currently develop clinical studies and show benefits of approaches based on non-ordinary states of consciousness such as hypnosis in chronic health problems. We showed, among other results that hypnosis combined with self-care learning is associated with patients' evolution (suffering from chronic pain or a cancer) of coping strategies from passive to active, allowing them to reduce pain perception, emotional distress and fatigue, and improve their global impression of treatment effectiveness.
Лина Георгиева (БАН)
Критическото мислене като част от въображаемия свят на ролевите видео игри
На 09.10.2023, от 17 часа, Българското общество по аналитична философия (БОАФ) организира открита лекция на тема "Критическото мислене като част от въображаемия свят на ролевите", която ще се проведе в аудитория 63 на СУ "Св. Климент Охридски" (Ректорат, Южно крило).
|
За лектора: През 2020, Лина Георгиева защитава докторска степен по философия в ИФС към БАН. В момента работи като главен асистент в секция "Знание и реалност: модели, методологии и евристики" (ИФС, БАН). Тя работи в областта на философия на съзнанието, философия на изкуствения интелект и философия на образованието. Последните публикации на Лина са свързани с темата за образователните приноси на видео игрите. Тя е един от участниците в проекта към ИФС за разработване на иновативни методи за преподаване на философия.
Резюме: От близо 20 години насам виртуалните светове под формата на ролеви видео игри предоставят виртуална среда, в която личността може да се потопи и да се изгуби в активности като въображаеми битки, изследване на нови светове, усвояване на нови умения, търговия, участие в нови социални групи и др. Тези светове са динамични по съществото си и постоянно се развиват, давайки нови полета за виртуални изживявания, а игровата база се състои от стотици милиони хора по целия свят. През последните години, освен като на средство за забавление и бягство, на ролевите видео игри се погледна и с образователна цел. Те се превръщат в добър ресурс, където по интерактивен начин да се обогатяват и развиват образователни компетентности и да се придобиват нови умения сред обучаващи се. В настоящата презентация ще разгледам как критическото мислене като образователна компетентност може да бъде изследвана и развивана във въображаемия свят на ролевите видео игри и до какви резултати би могло това да доведе. |
|
|
На 17.07.2023, от 13 часа, Българското общество по аналитична философия (БОАФ) организира открита лекция на тема "The Functional Approach to Causation", която ще се проведе в аудитория 63 на СУ "Св. Климент Охридски" (Ректорат, Южно крило).
Лекцията ще бъде представена на английски език.
За лектора:
Цветан Моев е завършил две магистърски програми по философия: в King's College London и в University of Cambridge. През есента ще започва докторат по философия в Duke University. Изследователските му интереси са свързани с различни проблеми във философия на науката, като например каузалност, проблеми от полето на когнитивната наука и философия на икономиката. Интересува се и от други теми в областта на епистемологията, философията на Кант и екзистенциализма.
___________________________________________
Abstract: Woodward’s interventionist theory of causation is influential yet controversial. Many philosophers reject it because it is circular (Strevens, 2007, 2008; Paul and Hall, 2013; Papineau, 2022a). However, they are more sympathetic towards Woodward’s more general approach towards causation. In contrast to a lot of earlier philosophical work on causation, this approach, known as the functional approach, emphasises actual scientific methods for causal inference and thinking about how we are using our theories of causation. The first aim of this paper is to break the link between Woodward’s interventionist theory and the functional approach and extract the functional approach. I then argue that the functional approach can stand on its own and show how we should think about it.
Лекцията ще бъде представена на английски език.
За лектора:
Цветан Моев е завършил две магистърски програми по философия: в King's College London и в University of Cambridge. През есента ще започва докторат по философия в Duke University. Изследователските му интереси са свързани с различни проблеми във философия на науката, като например каузалност, проблеми от полето на когнитивната наука и философия на икономиката. Интересува се и от други теми в областта на епистемологията, философията на Кант и екзистенциализма.
___________________________________________
Abstract: Woodward’s interventionist theory of causation is influential yet controversial. Many philosophers reject it because it is circular (Strevens, 2007, 2008; Paul and Hall, 2013; Papineau, 2022a). However, they are more sympathetic towards Woodward’s more general approach towards causation. In contrast to a lot of earlier philosophical work on causation, this approach, known as the functional approach, emphasises actual scientific methods for causal inference and thinking about how we are using our theories of causation. The first aim of this paper is to break the link between Woodward’s interventionist theory and the functional approach and extract the functional approach. I then argue that the functional approach can stand on its own and show how we should think about it.