Как се пише философско есе или глава от дисертация
1. Първата стъпка е да си изберете тема. Насочете се към тема, която представлява интерес за вас. Винаги е добре да помислите каква перспектива ще ви даде работата върху въпросната тема.
2. След това отидете на http://plato.stanford.edu/ или намерете друг добър стандартен източник по темата, съдържащ високопрофесионална обзорна статия по темата. Статията трябва да съдържа всички стандартни тези и аргументи по темата, и по възможност да представя най-новите тенденции в дискусията. Изчетете статията внимателно и се опитайте да разберете абсолютно всичко в нея.
3. Реконструирайте статията. Това е най-важната ви задача по подготовката на есето. Тя е свързана с вникването в стандартните позиции и арументи от дискусията върху темата. От качественото изпълнение на тази задача зависи колко професионално ще бъде вашето есе. Нормално е изпълнението на тази задача да ви отнеме най-много време. За да вникнете в основните виждания по въпроса, трябва да преформулирате на максимално прост и достъпен за вас език аргументите в тяхна полза. Например, опитайте се да ги формилурате като силогизми от сорта на:
Ако между две неща има поне една разлика, те не са тъждествени.
А е различно от В.
-------------------------
Следователно, А не е тъждествено на В.
Трябва да отбележим, че един аргумент може да съдържа под-аргументи. Реконстуирайте и тях. Превръщането на вашата собствена реконструкция в проза ще бъде част от вашето есе или глава от дисертацията.
Следва да направите оценка на основните позиции по темата и аргументите в тяхна полза. Огледайте добре всички аргументи, които сте реконструирали. Всеки аргумент може да бъде атакуван по два начина: 1. че е невалиден, т.е. че заключението не следва от предпоставките или 2. че е неясен, т.е. че някоя от предпоставките е неправдоподобна. Ако има аргументи, в които намирате подобна слабост – това е началото на вашата оригинална мисъл по темата.
N.B.: Има много съществена разлика между това, да приемете, че интуицията ви подсказва кое е правилното в дебата и увереността, че сте способни на момента да откриете слабостите в чуждите аргументи без да сте направили въпросната реконструкция. Не прибързвайте! Имайте предвид, че всички позиции и аргументи, които ще намерите в една високопрофесионална философска статия са изключително добре премислени. Не пренебрегвайте детайлите, който не разбирате като маловажни.
5. Въз основа на свършената дотук работа следва да си изберете по-конкретен проблем, върху който искате да напишете есето или главата от дисертация. Много е важно всяко есе, глава от дисертация или статия да бъдат посветени на някакъв реален проблем, а не просто да представляват обзор на някаква тема.
Когато пречупите призмата на вашата тема през конкретния проблем, можете да потърсите допълнително литература върху този проблем. В процеса на четене, добре е да си подберете няколко релевантни цитата. Ако се натъкнете на нови важни аргументи – реконструирайте и тях.
6. Едва на този етап сте готови да започнете да пишете същинския текст на вашето есе.
7. В първия параграф на есето, формулирайте най-общия проблем, който ще адресирате и обяснете на читателя защо това е проблем.
8. Оставете втория параграф празен – той се пише накрая.
9. В третия параграф обясняснете най-общоприетата позиция по въпроса като споменете авторите и основните произведения, където тя е изложена. Добре е да се цитира някакъв пасаж, който ясно и накратко представя основната идея на тази позиция.
10. Обяснете (в следващите няколко параграфа) какви са основните аргументи в полза на тази позиция.
11. Изложението оттук нататък зависи от това какво точно искате да направите в есето.
12. Тук е мястото да кажете каква е основната ви теза. Например, че искате да оспорите стандартната теория по въпроса, която сте изложили по-горе. Възможно е да искате да защитавате стандартната теория от нейните контратеории. Тогава тук изложете най-чести изтъкваните контрааргументи срещу нея. Винаги се опитвайте да бъдете максимално благосклонни към тези, които критикувате – представете техните аргументи в най-добрата им светлина! Това е признак на добър професионализъм. Така вашите собствени аргументи, ако са наистина стойностни, ще блестнат.
13. Тук идва време да изложите собствените си аргументи. Въз основа на направената от вас реконструкция, започнете да обсъждате какво не е наред в дискусията и какво в нея трябва да бъде променено. Естествено, възможно е да смятате, че във всички страни от дискусията има по капка истина. Тогава трябва да обясните как те могат да бъдат примирени без противоречие.
Винаги бъдете отворени към преосмисляне на собственото си твърдение, дори да промените тезата си за момент и да погледнете нещата от обратната гледна точка. Това е начинът да развиете собствената си позицията.
За да бъде разбираем текста за читателите ви (което считаме за основно негово достойнство), когато започвате нова смислова цялост обяснявайте докъде сте стигнали в диалектиката на играта и какво ще правите оттук нататък.
14. Накрая обобщете и напишете заключение.
15. След това се върнете към втория параграф и опишете структурата на цялото ви есе. Например: „Това есе има три части. В първата част излагам основната теория.... Във втората част, .... В третета част....
Ето някои изисквания (desiderata) към собствената ви позиция:
непротиворечивост, правдоподобност, простота (да не се постулират излишни същности), обяснителна мощ (да дава съдържателно обяснение на проблема), обхватност (обяснението да е изчерпателно), гъвкавост (да се обяснява динамиката на разглеждания проблем, ако има такава). Ако противниковото гледище е лишено от някое от тези качества – можете да го атакувате. Ако вашата собствена позиция има някое от тези качества в по-висока степен от останалите позиции, можете да го изтъкнете като предимство.
И накрая – един искрен съвет от нас: Никога не пишете есе или глава от дисертация без да имате собствена теза!
2. След това отидете на http://plato.stanford.edu/ или намерете друг добър стандартен източник по темата, съдържащ високопрофесионална обзорна статия по темата. Статията трябва да съдържа всички стандартни тези и аргументи по темата, и по възможност да представя най-новите тенденции в дискусията. Изчетете статията внимателно и се опитайте да разберете абсолютно всичко в нея.
3. Реконструирайте статията. Това е най-важната ви задача по подготовката на есето. Тя е свързана с вникването в стандартните позиции и арументи от дискусията върху темата. От качественото изпълнение на тази задача зависи колко професионално ще бъде вашето есе. Нормално е изпълнението на тази задача да ви отнеме най-много време. За да вникнете в основните виждания по въпроса, трябва да преформулирате на максимално прост и достъпен за вас език аргументите в тяхна полза. Например, опитайте се да ги формилурате като силогизми от сорта на:
Ако между две неща има поне една разлика, те не са тъждествени.
А е различно от В.
-------------------------
Следователно, А не е тъждествено на В.
Трябва да отбележим, че един аргумент може да съдържа под-аргументи. Реконстуирайте и тях. Превръщането на вашата собствена реконструкция в проза ще бъде част от вашето есе или глава от дисертацията.
Следва да направите оценка на основните позиции по темата и аргументите в тяхна полза. Огледайте добре всички аргументи, които сте реконструирали. Всеки аргумент може да бъде атакуван по два начина: 1. че е невалиден, т.е. че заключението не следва от предпоставките или 2. че е неясен, т.е. че някоя от предпоставките е неправдоподобна. Ако има аргументи, в които намирате подобна слабост – това е началото на вашата оригинална мисъл по темата.
N.B.: Има много съществена разлика между това, да приемете, че интуицията ви подсказва кое е правилното в дебата и увереността, че сте способни на момента да откриете слабостите в чуждите аргументи без да сте направили въпросната реконструкция. Не прибързвайте! Имайте предвид, че всички позиции и аргументи, които ще намерите в една високопрофесионална философска статия са изключително добре премислени. Не пренебрегвайте детайлите, който не разбирате като маловажни.
5. Въз основа на свършената дотук работа следва да си изберете по-конкретен проблем, върху който искате да напишете есето или главата от дисертация. Много е важно всяко есе, глава от дисертация или статия да бъдат посветени на някакъв реален проблем, а не просто да представляват обзор на някаква тема.
Когато пречупите призмата на вашата тема през конкретния проблем, можете да потърсите допълнително литература върху този проблем. В процеса на четене, добре е да си подберете няколко релевантни цитата. Ако се натъкнете на нови важни аргументи – реконструирайте и тях.
6. Едва на този етап сте готови да започнете да пишете същинския текст на вашето есе.
7. В първия параграф на есето, формулирайте най-общия проблем, който ще адресирате и обяснете на читателя защо това е проблем.
8. Оставете втория параграф празен – той се пише накрая.
9. В третия параграф обясняснете най-общоприетата позиция по въпроса като споменете авторите и основните произведения, където тя е изложена. Добре е да се цитира някакъв пасаж, който ясно и накратко представя основната идея на тази позиция.
10. Обяснете (в следващите няколко параграфа) какви са основните аргументи в полза на тази позиция.
11. Изложението оттук нататък зависи от това какво точно искате да направите в есето.
12. Тук е мястото да кажете каква е основната ви теза. Например, че искате да оспорите стандартната теория по въпроса, която сте изложили по-горе. Възможно е да искате да защитавате стандартната теория от нейните контратеории. Тогава тук изложете най-чести изтъкваните контрааргументи срещу нея. Винаги се опитвайте да бъдете максимално благосклонни към тези, които критикувате – представете техните аргументи в най-добрата им светлина! Това е признак на добър професионализъм. Така вашите собствени аргументи, ако са наистина стойностни, ще блестнат.
13. Тук идва време да изложите собствените си аргументи. Въз основа на направената от вас реконструкция, започнете да обсъждате какво не е наред в дискусията и какво в нея трябва да бъде променено. Естествено, възможно е да смятате, че във всички страни от дискусията има по капка истина. Тогава трябва да обясните как те могат да бъдат примирени без противоречие.
Винаги бъдете отворени към преосмисляне на собственото си твърдение, дори да промените тезата си за момент и да погледнете нещата от обратната гледна точка. Това е начинът да развиете собствената си позицията.
За да бъде разбираем текста за читателите ви (което считаме за основно негово достойнство), когато започвате нова смислова цялост обяснявайте докъде сте стигнали в диалектиката на играта и какво ще правите оттук нататък.
14. Накрая обобщете и напишете заключение.
15. След това се върнете към втория параграф и опишете структурата на цялото ви есе. Например: „Това есе има три части. В първата част излагам основната теория.... Във втората част, .... В третета част....
Ето някои изисквания (desiderata) към собствената ви позиция:
непротиворечивост, правдоподобност, простота (да не се постулират излишни същности), обяснителна мощ (да дава съдържателно обяснение на проблема), обхватност (обяснението да е изчерпателно), гъвкавост (да се обяснява динамиката на разглеждания проблем, ако има такава). Ако противниковото гледище е лишено от някое от тези качества – можете да го атакувате. Ако вашата собствена позиция има някое от тези качества в по-висока степен от останалите позиции, можете да го изтъкнете като предимство.
И накрая – един искрен съвет от нас: Никога не пишете есе или глава от дисертация без да имате собствена теза!