7 януари 2013 г. 11:00 ч.
тема: "Доказателство за (не)съществуването на Бог"
лектор: д-р Росен Лютцканов
изтегли PDF файла.
21 януари 2013 г. 11:00 ч.
Резюме:
тема: "Доказателство за (не)съществуването на Бог"
лектор: д-р Росен Лютцканов
изтегли PDF файла.
21 януари 2013 г. 11:00 ч.
Резюме:
Lutskanov.pdf | |
File Size: | 73 kb |
File Type: |
тема: "Инфинитизмът относно познавателното оправдание"
лектор: д-р Марина Бакалова
Резюме: Според Питър Клайн епистемологическата нормативност е свързана с добрата подкрепа чрез основания. Оправдание е възможно само чрез разсъждение. Всяко оправдание има формата на умозаключение. Тъй като нито едно основание не може да бъде прието без подкрепа, оправданието възниква от безкрайно множество от неповтарящи се пропозиции. Аз съм съгласна с Клайн, че можем да поставяме всяко основание под въпрос до безкрайност. От това не следва, че нямаме средства да разрешим диспутите, които възникват по отношение на твърденията ни. Способността за разсъждение касае само една от познавателните ни способности. Ако има други познавателни способности, твърдението, че знание (оправдание) може да възникне само чрез рационални основания изглежда като хипотеза. Според мен липсват основания да привилегироваме само разсъждението като познавателна способност и да твърдим, че само то диктува познавателната нормативност. Според мен твърдението „знанието е базирано върху всички интелигентни способности” е по-универсално отколкото това, че знанието винаги изисква оправдание чрез умозаключение. Относно първото твърдение не съществува диспут, за разлика от второто.
11 февруари 2013 г. 11:00 ч.
тема: "Бейсианският подход към познанието във философията и в когнитивната наука"
лектор: доц. д-р Лилия Гурова
Резюме: (1) Базовата дефиниция на знание: Аз зная Н, ако: (а) Н е истина; (б) вярвам, че Н е истина; и (в) имам основания да вярвам, че Н е истина.
(2) Базовата дефиниция има редица недостатъци, които са широко обсъждани. Един от тях е, че дефиницията не може да се използва като критерий за знание, защото в много случаи (аз бих казала във всички) нямаме директен достъп до истинността на оценяваните твърдения . В тези случаи изпълнението на условието (в) се явява гарант за изпълнението на условието (а).
(3) Проблемът е, че отново, в повечето случаи, основанията, които ни дават право да вярваме, че Н е истина не са ДОСТАТЪЧНИ основания. Това е проблемът, върху който се съсредоточава бейсианската епистемология. Това, което тя предлага е една формула от теорията на вероятностите, с помощта на която можем да преценим във всеки един отделен случай доколко дадено основание Е (от „evidence”) подкрепя хипотезата Н, която вярваме, че е истина. Този подход към знанието се нарича „бейсиански”, защото формулата, на която стъпва е изведена за пръв път от Томас Бейс (1701-1761) .
(4) Формулата на Бейс: p(H|E) = p(H).p(E|H)/p(E) (Чете се по следния начин: вероятността хипотезата Н да е истина, ако основанието Е е налице е равна на произведението от априорната вероятност Н да е истина и вероятността Е да е налице, ако Н е истина, разделено на вероятността Е (а не неговите алтернативи) да е налице.
(5) Формулата на Бейс се извежда непосредствено от правилото за пресмятане на вероятността две в общия случай зависими събития да настъпят едновременно:
P(A&B) = p(A).p(B|A) = p(B).p(A|B)
От последното равенство непосредствено се извежда формулата на Бейс:
P(B|A) = p(B).p(A|B)/p(A)
29 април 2013г.
Тема:„Ценността на истината”
Лектор: Димитър Иванов